Проф. Асен Кантарджиев е твърде интересна личност. Роден през 1898г. в Самоков. Син на генерал Тодор Кантарджиев, изявен участник в освобождаването на Добруджа през Голямата война. На 16 години е доброволец в Македоно-Одринското опълчение. Завършва ШЗО. Участва като доброволец във войните за национално обединение. Два пъти повишаван в звание за бойни отличия. Носител на 4 кръста “За храброст”.

Той е личност с много и различни интереси. Пише военни съчинения. Председател е на хора “Гусла”. Именно там се прочува с удрянето на плесница на шпионина-пладненец К.Тодоров по време на многолюдна вечеря при гостуване на хора в Белград.

След войната следва право в Софийския Университет, после индустриална химия в Шарлотенбург-Германия. Завършва агрономство в Бон. Връща се и преподава в България, като през 1932-1933г. е декан на агрономическия факултет на СУ. От 1926 до 1928г. е на Рокфелерова стипендия в САЩ, след това специализира в Кил и Берн.

Със сигурност се знае, че проф. Кантарджиев и още един от “Голямата петорка” – Петър Габровски, са били привлечени от масоните. Като се има предвид начинът на набиране на членове от тяхна страна, никак не е чудно, че двамата бъдещи ратнически водачи са станали обект на внимание. Някъде в началото на 30-те години те напускат ложата, заедно с друг бъдещ ратник и автор на статии в ратнически издания – писателят Светозар Димитров – Змей Горянин. Навярно по това време окончателно се оформят и идейно-политическите схващания на професора. От масонското му поданство остават и някои методи, които той ще прилага в по-нататъшната си работа, а именно полуконспиративния характер на организацията, както и начинът за набиране на членове.

Малко преди преврата от 9.ІХ.1944 г. заминава в Виена, Австрия и се включва в задграничното правителство на Ал. Цанков. Живее известно време в Германия (ФРГ), а след това емигрира в САЩ, където умира през 1981 г. в Лос Анжелис.

Професор Асен Кантарджиев е един от основателите на РНБ организация борела се за съхранение на българсщината . Велик човек и войн лека му пръст !