Впечатлява ме поведението на хората при екстремни ситуации.Особенно ме интересуват реакциите на децата,когато те сами определят позицията си-положителна или отрицателна,все едно.Ето някои факти,които показват,че и малкото "човече" доста често се докосва до подвига.
...Писателят Антон Страшимиров прекарва трите войни от първата четвъртина на ХХ век на фронта като кореспондент.Така от неговото перо се раждат десетки великолепни очерци.В един от тях Страшимиров разказва как в началото на Балканската Война едно овчарче от щипските села(Македония) намерило бойна далекогледна тръба и решило,че тази вещ ще е много полезна на българската армия.Споделило всичко с баща си и двамата решили още същата нощ момчето да тръгне за София.След десетки рискове,пешком до границата,а после с влака от Кюстендил се добрало до Генералния щаб.Дежурният офицер разпитал 13 годишното момче за всичко и оценил постъпката на малкия патриот.Когато му предложил възнаграждение за това,че пренесло тръбата,момчето отговорило:"За сърце пари не се вземат",като уверило офицера,че ще се върне по същия път,както е дошло и пак ще пасе милите му овчици.Чест,достойнство,доблест,решителност,всичко това е притежавало бедното и малограмотно овчарче,но със сърце,преливащо от любов към неговата родина-България...
Друг пример.Ръководителят на ВМРО Иван(Ванче)Михайлов,за да илюстрира съпротивата срещу Сръбския режим в Западните Покрайнини,съобщава как на 26 април 1932 г. на заставата при Кюстендил се предали три деца от с.Долна Любата,Босилеградско,отстоящо на 30 км от границата.Техните имена са :Цветана Александрова,16 годишна,Цветана Дойчинова,15 годишна,и нейното братче Стоян Дойчинов,12 годишно.Децата разказали,че не можели да понасят сръбското робство и да гледат как родителите им постоянно били измъчвани от жандарите.Една нощ те напуснали домовете си и с торбички на рамо се отправили към границата.На другия ден се скрили в гората,а през нощта продължили пътя си и след голямо лутане намерили граничната застава.Офицерът,който ги разпитал,им заявил,че може да бъдат върнати в Сърбия и предадени на властите.Децата в един глас отговорили:"Главите ще си отрежем,но под робство наново няма да отидем."По-нататък не се съобщава какво е решил офицерът,но навярно в детските очи той е съзрял непоколебима решителност,която респектира,и ги е предал на съответните общински служби в Кюстендил...
Деца,деца! Вие не познавахте що е това дискотека,кино,телевизия,модерни танци,дрога.Вие бяхте почти неграмотни,но от баба знаехте песни за войводи и хайдути,а от мама-ситни хора.Макар и маловръстни,помагахте на своите родители,а изведнъж решихте да бягате.Дойде ви до гуша и тръгнахте на Изток,където е свободната и мила родина,където го няма сръбският гнет.Това направихте,защото се чувствахте българчета.И решихте:или достоен човешки живот,или...смърт.Хвала на децата патриоти!