Светият цар Борис покръстил своя народ и скъсал с старата езическа вяра в Слънцето, за да свърже но ведно българи и славяни. След това сам се покаял и помонашил и се оттеглил в манастир, като оставил за цар сина си Владимир. Цар Владимир обаче намислилл да върне старата езическа вяра и започнал да гони християните. Научил се за това бащата, излязъл от манастира, уловил сина си и сурово го наказал. Ослепил го и го затворил в крепостта, която била най-високия рид, над пресъхналата сега река Паламара, при село Владимировци. В крепостта живеели верни на свети цар Борис хора. Камбаните в нея приканвали сутрин и вечер новопокръстените за молитва и покаяние. Светият цар поръчал за издигнат голям каменен кръст пред портата на крепостта и под него да погребат ослепения му син, ако се покае до края на дните си, а ако не стори това, да го заровят извън крепостта без знак и без следа, за да не се запази никакъв спомен за него.
Скръбно минавали дните на последните години на цар Владимир. Тежко изкупувал той провинението си. С тъга посрещал изгревите, с тъга изпращал залезите на Слънцето и колчем минел покрай каменния кръст, заплаквал, а от безжизнените му очи потичали кървави сълзи. Едничката му радост била да слиза опипом от крепостта до изворчето, което се намирало опд крепостта Извора на слепия. А крепостта и селото били наречени Владими,овци.
До последния си ден слепият цар Владимир посрещал изгревите и изпращал залезите на Слънцето редом с звъна на камбаните, но не се прекръстил нито веднъж. Когато обаче усетил, че земните му дни са вече преброени, влязъл в езна от църквите и се покаял. И оставил завет: като го погребат под кръстта – символ на новата вяра на баща му, в средата на камъка да издълбаят слънце – символа на старата вяра на дедите и прадедите му, за да се знае, че коренът на потомците, които ще дойдат след тях, не е от вчера, а от вековете.
Свещениците попитали:
- Няма ли това да е грешно?
А слепецът отговорил:
- Кое е грешно и кое не, може да отсъди само времето.
Изпълнили хората от крепостта завета на слепия цар Владимир и изрязали в средата на надгробния му кръст едно каменно слънце, което да свети над грешната душа на отстъпника, но и да напомня, че в миналото е коренът на живота. А кое е грешно и кое е праведно, ще отсъжда само времето.
Времето отсъдило село Владимирово да стане крепост на християнската вяра. Но и вярата на дедите не изчезнала безследно. Запазила се от поколение в поколение, с слънцето, изсичано по каменните кръстове на погребаните. И така било, докато в родната земя нахлули завоевателите османци – друговерци.
Те сринали кале Владимирово и съборили църквите му, а сред населението започнали да насаждат вярата на полумесеца. Под заплахата на калъчката много от жителите на с. Владимирово преминали в мохамеданството и започнали да слагат над мъртъвците си камъни и издялана чалма вместо кръст. Но продължавали да дялат в средата каменни слънца. Споменът за старите корени на местните родове не изчезнал. Заветът на слепия зар Владимир се спазвал. Не дръзвал никой от новите мюсюлмани да разрушава старите християнски гробища, чиито кръстове с каменни слънца надничали из бурените и тревите чак до средата на нашия нек, когато гробищата били разорани. И когато някой запитвал защо са тези знаци по надгробните камъни, старците отговаряли:
- Защото ние сме владимировци!
И разказват белобрадите владимировски старци легендата за Извора на слепия, който сега е под водите на язовира, за ослепения цар Владимир и завета му и за далечните корени на своите родове. Разаказват и за това, че са потомци на “дьонмета” (обърнати) в правата вяра. А запитате ли ги коя вяра е права, ще ви отговорят с думите на слепия цар:
- Това само времето отсъжда!www.bgrod.org
"Христолюбивия" Цар Симеон, и ...
Богомилският град Акрувиум по времето на...
Благодаря ти!!!
Приятна вечер! :)
Благодаря ! И на теб също !
21.06.2008 13:13