ВТОРОТО ПРИШЕСТВИЕ НА АМЕРИКАНЦИТЕ

            “Денят е 16 септември 1943 година, три часа след пладне. В двора на черквата “Св. Богородица” в Подуяне са наредени ковчези. Черковната камбана тежко бие. Намираме се в средата на близките и слушаме воплите на бащи, майки, дъщери и синове:

            - Бог да ги убие проклетниците! Бог да ги накаже!

            - Какво зло им направихме, та убиха баща ми? Но Бог връща!

            След “Вечная памят” близките на покойниците се пръскат между ковчезите. Млад мъж с превързана глава, останал по чудо жив, със сълзи на очи търси своята майка и невръстно детенце. По-нататък стар свещеник е коленичил пред ковчега на млада жена, от очите му капят сълзи, той ридае. Млада майка кърши ръце над малкото ковчедже на свидната си рожба…

            … При терористичното въздушно нападение на “великите демокрации” над София на 14 ноември 1943 г. бяха убити 57 български граждани - жени, невръстни деца, работници. От тях служебни лица бяха само двама железничари и един полицейски стражар.

            … Първите бомби паднаха в кв. “Подуянско пладнище”, след това в кв. “Малашевци”, където бяха разрушени махленската касапница и една фурна. В гробището паднаха 35 бомби, множество гробове бяха унищожени, разрушена бе до основи арменската черквица. Общо бяха разрушени и направени необитаеми 111 къщурки в крайните квартали, където няма никакви военни складове или индустриални предприятия. Не е засегната нито една държавна сграда.” - в-к “Зора”, ноември 1943 година.

            Това е е само един малък епизод от първия американски опит за демократизиране на България. Опитът е бил проведен над 19 градове и села, при което били убити /т. е. демократизирани/ 1720 души, предимно цивилни лица. Ранени /т. е. полудемократизирани/ били 2071 души. Тъй като твърдоглавото българско население не харесало американските обноски, 147 англо-американски самолети били унищожени над нашата земя, а 141 изискани джентълмени споделили тяхната участ. Пленените 329 демократи не влизат в сметката.

            Провалът на хуманитарната акция наложил България да бъде предадена за превъзпитание на Великия Учител на народите др. Сталин и неговите наследници. Половин век по-късно свободната от морални задръжки “Свободна Европа” подбра няколко достатъчно размекнати мозъци и Второто американски пришествие започна. Активните действия на г-ца Шийла Байтман бяха само нищожен фрагмент от започналото широкомащабно настъпление. /Само не търсете в отзоваването на госпожицата признак за някакъв неуспех. То бе заради нейните сексуални подвизи с недемократизирани българи./ След паметния Десети ноември демократизирането продължи с всичка сила. Твърдоглавите антикомунисти, националистите, въобразяващи си, че се борят за човешки правдини и за по-добър живот лесно бяха отстранени. Пък и какво можеха да направят те срещу обединените усилия на ген. Григор Шопов и служителката от ЦРУ Румяна Узунова? Българският народ потегли към демокрацията, подобно на стадо добичета, отиващи на заколение.

            С горните редове не си поставям за цел пълното изясняване на причините, довели до днешните ни нещастия. Посланието ми е отправено към посветените, въобразили си, че миналото е забравено, че за него не са запазени документи и свидетелства. Анализ на сегашния момент също няма да правя. Искам да ви покажа мястото, където ще попаднем в края на нашия Мирен преход.

            Бушмените /Нали така се наричат верните поданици на г-н Буш?/ методично приватизират България. Демократизацията успешно се съчета с колонизация. Вместо комунистическата система бе разградена българската нация, а заедно с нея и едно от най-старите цивилизационни огнища на Европа. Следвайки прогресивния американски образец, българите постепенно биваме изтиквани в своеобразни анклави, напомнящи индианските резервати от страната на нашите мечти. /Имам предвид страната, за която управниците ни мечтаят, вие се сещате!/ За нас, простите българи американската мечта се превърна в американски меч.

            Такава е истината за бленуваната демокрация, колкото и да не им се иска на милионите излъгани българи. И такава ще бъде, докато небългари определят българската политика. А ние къде сме? Защо не успяхме да застанем начело на държавата?

            Малодушните търсят оправдание в нашата слабост, в неспособността ни да устоим на масирания натиск. Не им вярвам! Защото призракът на възраждащия се национализъм уплаши уж всемогъщите световни господари. Защото ние също сме част от тази възраждаща се сила. Защото има кой да ни подкрепи в нашата свещена борба. Защото Бог ще е нас, ако и ние бъдем с Него!

Ангел Грънчаров, 1991 година