Постинг
14.10.2007 13:12 -
Кариерата на един “професионалист”
Щатният партиен работник на МВР е бил назначен в УБО и в НСО, за да запази влиянието на партията в службата след 1989
Генерал Владимиров се опита да превърне в изкупителни жертви своите подчинени, прехвърляйки им изцяло отговорността за скандала, който разтресе НСО.
За онези, които познават биографията на генерала в службите това не е новина. Заличаването на следите са негов специалитет още от началото на прехода.
В края на 89-та и в началото на 90-та Владимиров е заместник на ген. Джендов, приемника на Живковия висш охранител Милушев. Тогава под прякото ръководство на двамата в Захарна фабрика са изгорени архивите на УБО. В продължение на една седмица – от 23ч. до 05ч. сутринта в огъня са хвърлени хиляди страници с документи. Сред тях са били и досиетата на секретните сътрудници на УБО, за които и до ден днешен не се знае нищо.
Унищожаването е в изпълнение на прословутата заповед на ген. Семерджиев, която “Седем” оповести. Последният, както и ген. Владимиров получават награда за това си усърдие.
Единият става вицепрезидент, а другият шеф на службата, която охранява първите политици в държавата. Назначаването на Владимиров е договорено между тогавашния лидер на опозицията д-р Желю Желев и покойния Андрей Луканов. Препоръчан е от началника си ген. Джендов, който поради сериозната си обвързаност с 6-то управление не може да остане на поста.
Биографията на Владимиров обаче дава основания на покровителите му от БКП и ДС да бъдат спокойни.
В негово лице те имат верен човек, чиито служители неотклонно следват всички стъпки на тогавашните лидери на опозицията, а после и на държавата. Но за това по-късно. Сега
Малко история
Звездата на ген. Владимиров изгрява след смъртта на ген. Кашев през пролетта на 1986. Тогава започва прекрояването на службата под прякото ръководство на Москва. В СССР перестройката е започнала, а в България вече се подготвя смяната на диктатора Живков. Три години преди да бъде свален започва подмолната реорганизация на най-вярната му служба със “самоубийството” на ген.Кашев. Идеята е, ако се стигне до сериозна криза, Живков да няма никой, на когото да се опре. Стягането на примката е започнало доста отдалеч.
Пишем думата “самоубийство” в кавички, защото няма други доказателства за случая, освен думите на ръководството на МВР. Според официалната информация генералът се е самоубил в банята на стаята си в почивния комплекс в Хисаря. Там Кашев е ползвал първата си отпуска от 11години насам. Нищо в поведението му преди това не е подсказвало за трагичната развръзка. Той е погребан в затворен ковчег, а на неговите подчинени е забранено да присъстват на пограбанието.
След Кашев в УБО започват да се вихрят хората на тогавашния министър на вътрешните работи Димитър Стоянов. Службата все повече започва да изпада под влиянието на партийния комитет на МВР. Колкото куриозно от днешна гледна точка, толкова и показателно за тогавашната ситуация е, че партиен секретар на УБО става човек на име Сталин Друмев. Той довежда в службата своя съпартиец Ленин Симеонов да отговаря за охраната на обектите.
Излишно е да казваме, че партийните секретари нямат никакво понятие от оперитавна дейност. Тяхната задача е да стегнат политическия контрол над службата с оглед на очакваните промени, отглас от събитията в СССР. Отново трябва да напомним, че всичко, което се случва по върховете на държавата става под прякото ръководство на съветските служби за сигурност. В края на 80-те броят на съветските агенти на КГБ и ГРУ, които се намират в България е около 30 000 души. Тридесет хиляди! От тях около три хиляди са действащи офицери на щат в съветските служби за сигурност. Любопитна и не маловажна подробност е, че мнозина от тях приемат българско гражданство и остават да живеят у нас. Но това е друга необятна тема. Сега да се върнем на ген. Владимиров, който също става
Партиен секретар
Както казахме, звездата му изгрява през 80-те. Тогава той е на работа в БОИ – Бюрото за оперативно издирване, което изпълнява задачи на І-во и ІІ-ро главни управления. Работата е специфична и строго професионална – проследявания, подслушвания, боравене със специални технически средства и т.н. Владимиров обаче не добива сериозен и професионален оперативен опит, защото предпочита партийното израстване.
Първо става партиен секретар на БОИ, а след това се издига до организационен секретар на районния партиен комитет на МВР. Работата му е била да следи за партийния живот в различните партийни организации на различните министерски служби. От една страна длъжността е синекурна, но от друга е строго политическа. При това в много важен период.
След смъртта на Кашев ген. Владимиров бързо се ориентира кои са силните на деня и къде има перспектива. Под партиен натиск от службата се изместват верните на Кашев хора, а на възлови места се слагат удобни на настоящата политика на Москва. До 1988 Владимиров не е имал оперативна длъжност, а само партийна. През есента на същата година става зам.-началник на “Лична охрана”, а по-късно и шеф на отдела.
Както казахме, в началото на 90-те той е изиграл ключова роля при унищожаването на архивите, а верността му към партията и тогавашния началник на УБО ген. Джендов го изтрелва на върха. Получава възловия си пост по препоръка на партийния комитет на МВР като верен служител. На новото място той ще е особено необходим в хода на два много важни за прехода процеса
Създаването на групировките и контролът над опозицията
И двата започват веднага след падането на Живков. То е съпроводено със силни трусове в силовите министерства. В първите години процесите там не са контролирани, за да се саботира разумната приемственост и трансформацията към функциониране от тоталитарна в демократична среда. Започват нескончаеми и често безмислени реорганизации, много често не мотивирани чистки по неясни критерии, за да се осъществи безпрепятственото натрупване на “първия милион”. Държавата тотално се е оттеглила от задълженията си, а бившата БКП без съпротива успява да трансформира неограничената си до скоро политическата власт в икономическа мощ.
Опитът за еманципация на част от правителството на Филип Димитров от този дирижиран модел веднага е наказан, а Димитров свален. За никого не е тайна, че групировките са създадени с парите на комунистическата партия и под ръководството на бившите служби за сигурност. За целта се подбират младежи с криминално минало, за да бъдат лесно манипулирани или бивши спортисти, свързани със службите, какъвто е Илия Павлов.
Още тогава със създаването на групировките се започва и практиката техните босове да бъдат охранявани от служители на УБО, а после и на НСО. Освен топла връзка с подземния свят, поради своята специфика службата е важна за архитектите на прехода и за упражняване на политически контрол.
Както казахме, ген.Владимиров е плод на договорка между Желев и Луканов. Основната му задача е да назначава охраната на най-важните политически лидери. Дали от наивност или заради някаква зависимост водачите на опозицията се съгласяват без съпротива на подобно нещо. Сигурно са се плашили за живота си, а именно тази уплаха, както и изострената интонация на времето е била много умело използвана от стратезите на промяната.
Те на практика знаят всички ходове на политическите си опоненти. Кой с кого ходи, къде се среща, какво си говори. Освен това служителите на Владимиров се занимават и с чисто кадесарски мероприятия. Трупат компромати за новите политици. Ако са с чисто минало от ДС, новите или бъдещи лидери биват хващани за различни свои човешки слабости. Един е заснет в кабинета си с любовница, друг е имал навика да пие до безпаметсво, трети е проявявал прекален вкус към парите и т.н. и т.н.
Интересно е, че събирането на компромати се е прилагало и към потенциални, но все още не толкова важни политически персони. Имало е изключения от хора, които са отказвали да вършат подобна мръсна работа, но в течение на времето след 1994 те са били изхвърляни от службата. От тогава до сега възловите места в нея отново се заемат от верни партийни кадри. Важно е, че професионалистите от службите са набелязвали лица, които според тях имат политическо бъдеще и грижливо са ги “отглеждали”, събирайки компромати за тях.
Ето защо, когато през 1997 ситуацията рязко се промени ген. Владимиров остана непокътнат, въпреки партийното си минало в сектора за сигурност. И въпреки твърденията на негови подчинени, че на размирния 10 януари 1997 по негово нареждане двама служители на НСО са хвърлили две димки откъм вътрешната страна на входа на Парламента. Обгазяването започва точно, когато напрежението пред Народното събрание е започнало да утихва. Започва трошенето и паленето на коли, разбиването на стъкла, които дават основание за последвалите ексцесии и побоища над протестиращи.
Но името на генерала дори не бе споменато сред причинителите на конфликта. Той седя плътно зад президента Желев, после зад Стоянов, а сега и зад Първанов. Информацията е най-голямата му сила и единствен гарант за неговия пост. Поне за сега. Скандалите около него станаха все по-шумни, а и той все-по неудобен за хората, които държи и които го държат. Дали ще остане на постта си или не не е толкова важно.
По-важното е статутът на НСО да бъде регламентиран със закон, а сегашната й дейност коренно преобразувана. Днес състоянието в службата олицетворява сенчестия начин, по който бе проведен прехода в България. Преход, който трябваше да заличи границите между престъпници и политици, между криминалност и демократичност. Преход на добре овладян хаос, фасадност на институциите и немощна демокрация. Основното му внушение е, че последната не си струва. “По-добре си беше при комунизма. Имаме нужда от силна ръка...Бандитите са почтени, а почтените са бандити” и т.н. и т.н. До окончателната победа на олигархията.
назад
--------------------------------------------------------------------------------
Из приключенията на НСО
Април 2004
На среднощен брифинг ген. Владимиров обявява, че е обстрелван кортежът на Георги Първанов при посещението му в Кербала. “Един куршум удари бронирания шевролет на президента”, заявява шефът на НСО, който лансира версията, че срещу българския държавен глава е бил подготвен атентат. Самият Първанов обаче отхвърли твърденията на генерала и отрече връзка между стрелбата и изтеклата информация за визитата му в Ирак. За публиката остана впечатлението, че ген. Владимиров си прави пи ар.
Октомври 2003
Два инцидента се случват с кортежа на босненския премиер Аднан Терзич край Дупница. При с. Делян насрещно движещ се автомобил ВАЗ изхвърчава от пътя, изблъскан от охранителните автомобили в дерето. При пътен възел “Вайкал” пък охранителна кола също от кортежа се удря в крайпътна мантинела. “Няма никакви инциденти с кортежа на босненския премиер”, коментира ген. Владимиров.
Ноември 2002
Кървава катастрофа отнема живота на полк. Пламен Бачев, а двама негови колеги се отървават с фрактура на черепа и счупени глезени и ребра. Злополуката става на пътя Предела – Симитли. Тогава Мерцедес от авангарда на президента Георги Първанов се блъсва в благоевградски автобус.
Май 2002
Д-р Евгения Алексиева с двете си деца пътува от Златица за Копривщица, за да види президента Георги Първанов на тържествата от Априлското въстание. Кортежът на държавния глава се задава от завоя с бясна скорост и челната кола, в която пътува ген. Владимиров, закача хондата. Автомобилът на Евгения се превърта няколко пъти и пада в канавката. Жената е откарана в болницата със счупен шиен прешлен и по чудо не се парализира, а синът й е с множество охлузвания. Районната прокуратура образува проверка за инцидента и постановява, че вината е в шофьора на мерцедеса. Окръжната военна прокуратура обаче изземва случая, тъй като ставало въпрос за военизирани служители. Когато Евгения получила постановлението прочела, че вината е нейна, защото е имала време да реагира.
Ноември 1999
Полицията задържа двама служители на НСО, които са обрали дома на председателя на НС Йордан Соколов. Това е вторият голям скандал с гардове на НСО, уличени в кражби от домове на висши политици.
Генерал Владимиров се опита да превърне в изкупителни жертви своите подчинени, прехвърляйки им изцяло отговорността за скандала, който разтресе НСО.
За онези, които познават биографията на генерала в службите това не е новина. Заличаването на следите са негов специалитет още от началото на прехода.
В края на 89-та и в началото на 90-та Владимиров е заместник на ген. Джендов, приемника на Живковия висш охранител Милушев. Тогава под прякото ръководство на двамата в Захарна фабрика са изгорени архивите на УБО. В продължение на една седмица – от 23ч. до 05ч. сутринта в огъня са хвърлени хиляди страници с документи. Сред тях са били и досиетата на секретните сътрудници на УБО, за които и до ден днешен не се знае нищо.
Унищожаването е в изпълнение на прословутата заповед на ген. Семерджиев, която “Седем” оповести. Последният, както и ген. Владимиров получават награда за това си усърдие.
Единият става вицепрезидент, а другият шеф на службата, която охранява първите политици в държавата. Назначаването на Владимиров е договорено между тогавашния лидер на опозицията д-р Желю Желев и покойния Андрей Луканов. Препоръчан е от началника си ген. Джендов, който поради сериозната си обвързаност с 6-то управление не може да остане на поста.
Биографията на Владимиров обаче дава основания на покровителите му от БКП и ДС да бъдат спокойни.
В негово лице те имат верен човек, чиито служители неотклонно следват всички стъпки на тогавашните лидери на опозицията, а после и на държавата. Но за това по-късно. Сега
Малко история
Звездата на ген. Владимиров изгрява след смъртта на ген. Кашев през пролетта на 1986. Тогава започва прекрояването на службата под прякото ръководство на Москва. В СССР перестройката е започнала, а в България вече се подготвя смяната на диктатора Живков. Три години преди да бъде свален започва подмолната реорганизация на най-вярната му служба със “самоубийството” на ген.Кашев. Идеята е, ако се стигне до сериозна криза, Живков да няма никой, на когото да се опре. Стягането на примката е започнало доста отдалеч.
Пишем думата “самоубийство” в кавички, защото няма други доказателства за случая, освен думите на ръководството на МВР. Според официалната информация генералът се е самоубил в банята на стаята си в почивния комплекс в Хисаря. Там Кашев е ползвал първата си отпуска от 11години насам. Нищо в поведението му преди това не е подсказвало за трагичната развръзка. Той е погребан в затворен ковчег, а на неговите подчинени е забранено да присъстват на пограбанието.
След Кашев в УБО започват да се вихрят хората на тогавашния министър на вътрешните работи Димитър Стоянов. Службата все повече започва да изпада под влиянието на партийния комитет на МВР. Колкото куриозно от днешна гледна точка, толкова и показателно за тогавашната ситуация е, че партиен секретар на УБО става човек на име Сталин Друмев. Той довежда в службата своя съпартиец Ленин Симеонов да отговаря за охраната на обектите.
Излишно е да казваме, че партийните секретари нямат никакво понятие от оперитавна дейност. Тяхната задача е да стегнат политическия контрол над службата с оглед на очакваните промени, отглас от събитията в СССР. Отново трябва да напомним, че всичко, което се случва по върховете на държавата става под прякото ръководство на съветските служби за сигурност. В края на 80-те броят на съветските агенти на КГБ и ГРУ, които се намират в България е около 30 000 души. Тридесет хиляди! От тях около три хиляди са действащи офицери на щат в съветските служби за сигурност. Любопитна и не маловажна подробност е, че мнозина от тях приемат българско гражданство и остават да живеят у нас. Но това е друга необятна тема. Сега да се върнем на ген. Владимиров, който също става
Партиен секретар
Както казахме, звездата му изгрява през 80-те. Тогава той е на работа в БОИ – Бюрото за оперативно издирване, което изпълнява задачи на І-во и ІІ-ро главни управления. Работата е специфична и строго професионална – проследявания, подслушвания, боравене със специални технически средства и т.н. Владимиров обаче не добива сериозен и професионален оперативен опит, защото предпочита партийното израстване.
Първо става партиен секретар на БОИ, а след това се издига до организационен секретар на районния партиен комитет на МВР. Работата му е била да следи за партийния живот в различните партийни организации на различните министерски служби. От една страна длъжността е синекурна, но от друга е строго политическа. При това в много важен период.
След смъртта на Кашев ген. Владимиров бързо се ориентира кои са силните на деня и къде има перспектива. Под партиен натиск от службата се изместват верните на Кашев хора, а на възлови места се слагат удобни на настоящата политика на Москва. До 1988 Владимиров не е имал оперативна длъжност, а само партийна. През есента на същата година става зам.-началник на “Лична охрана”, а по-късно и шеф на отдела.
Както казахме, в началото на 90-те той е изиграл ключова роля при унищожаването на архивите, а верността му към партията и тогавашния началник на УБО ген. Джендов го изтрелва на върха. Получава възловия си пост по препоръка на партийния комитет на МВР като верен служител. На новото място той ще е особено необходим в хода на два много важни за прехода процеса
Създаването на групировките и контролът над опозицията
И двата започват веднага след падането на Живков. То е съпроводено със силни трусове в силовите министерства. В първите години процесите там не са контролирани, за да се саботира разумната приемственост и трансформацията към функциониране от тоталитарна в демократична среда. Започват нескончаеми и често безмислени реорганизации, много често не мотивирани чистки по неясни критерии, за да се осъществи безпрепятственото натрупване на “първия милион”. Държавата тотално се е оттеглила от задълженията си, а бившата БКП без съпротива успява да трансформира неограничената си до скоро политическата власт в икономическа мощ.
Опитът за еманципация на част от правителството на Филип Димитров от този дирижиран модел веднага е наказан, а Димитров свален. За никого не е тайна, че групировките са създадени с парите на комунистическата партия и под ръководството на бившите служби за сигурност. За целта се подбират младежи с криминално минало, за да бъдат лесно манипулирани или бивши спортисти, свързани със службите, какъвто е Илия Павлов.
Още тогава със създаването на групировките се започва и практиката техните босове да бъдат охранявани от служители на УБО, а после и на НСО. Освен топла връзка с подземния свят, поради своята специфика службата е важна за архитектите на прехода и за упражняване на политически контрол.
Както казахме, ген.Владимиров е плод на договорка между Желев и Луканов. Основната му задача е да назначава охраната на най-важните политически лидери. Дали от наивност или заради някаква зависимост водачите на опозицията се съгласяват без съпротива на подобно нещо. Сигурно са се плашили за живота си, а именно тази уплаха, както и изострената интонация на времето е била много умело използвана от стратезите на промяната.
Те на практика знаят всички ходове на политическите си опоненти. Кой с кого ходи, къде се среща, какво си говори. Освен това служителите на Владимиров се занимават и с чисто кадесарски мероприятия. Трупат компромати за новите политици. Ако са с чисто минало от ДС, новите или бъдещи лидери биват хващани за различни свои човешки слабости. Един е заснет в кабинета си с любовница, друг е имал навика да пие до безпаметсво, трети е проявявал прекален вкус към парите и т.н. и т.н.
Интересно е, че събирането на компромати се е прилагало и към потенциални, но все още не толкова важни политически персони. Имало е изключения от хора, които са отказвали да вършат подобна мръсна работа, но в течение на времето след 1994 те са били изхвърляни от службата. От тогава до сега възловите места в нея отново се заемат от верни партийни кадри. Важно е, че професионалистите от службите са набелязвали лица, които според тях имат политическо бъдеще и грижливо са ги “отглеждали”, събирайки компромати за тях.
Ето защо, когато през 1997 ситуацията рязко се промени ген. Владимиров остана непокътнат, въпреки партийното си минало в сектора за сигурност. И въпреки твърденията на негови подчинени, че на размирния 10 януари 1997 по негово нареждане двама служители на НСО са хвърлили две димки откъм вътрешната страна на входа на Парламента. Обгазяването започва точно, когато напрежението пред Народното събрание е започнало да утихва. Започва трошенето и паленето на коли, разбиването на стъкла, които дават основание за последвалите ексцесии и побоища над протестиращи.
Но името на генерала дори не бе споменато сред причинителите на конфликта. Той седя плътно зад президента Желев, после зад Стоянов, а сега и зад Първанов. Информацията е най-голямата му сила и единствен гарант за неговия пост. Поне за сега. Скандалите около него станаха все по-шумни, а и той все-по неудобен за хората, които държи и които го държат. Дали ще остане на постта си или не не е толкова важно.
По-важното е статутът на НСО да бъде регламентиран със закон, а сегашната й дейност коренно преобразувана. Днес състоянието в службата олицетворява сенчестия начин, по който бе проведен прехода в България. Преход, който трябваше да заличи границите между престъпници и политици, между криминалност и демократичност. Преход на добре овладян хаос, фасадност на институциите и немощна демокрация. Основното му внушение е, че последната не си струва. “По-добре си беше при комунизма. Имаме нужда от силна ръка...Бандитите са почтени, а почтените са бандити” и т.н. и т.н. До окончателната победа на олигархията.
назад
--------------------------------------------------------------------------------
Из приключенията на НСО
Април 2004
На среднощен брифинг ген. Владимиров обявява, че е обстрелван кортежът на Георги Първанов при посещението му в Кербала. “Един куршум удари бронирания шевролет на президента”, заявява шефът на НСО, който лансира версията, че срещу българския държавен глава е бил подготвен атентат. Самият Първанов обаче отхвърли твърденията на генерала и отрече връзка между стрелбата и изтеклата информация за визитата му в Ирак. За публиката остана впечатлението, че ген. Владимиров си прави пи ар.
Октомври 2003
Два инцидента се случват с кортежа на босненския премиер Аднан Терзич край Дупница. При с. Делян насрещно движещ се автомобил ВАЗ изхвърчава от пътя, изблъскан от охранителните автомобили в дерето. При пътен възел “Вайкал” пък охранителна кола също от кортежа се удря в крайпътна мантинела. “Няма никакви инциденти с кортежа на босненския премиер”, коментира ген. Владимиров.
Ноември 2002
Кървава катастрофа отнема живота на полк. Пламен Бачев, а двама негови колеги се отървават с фрактура на черепа и счупени глезени и ребра. Злополуката става на пътя Предела – Симитли. Тогава Мерцедес от авангарда на президента Георги Първанов се блъсва в благоевградски автобус.
Май 2002
Д-р Евгения Алексиева с двете си деца пътува от Златица за Копривщица, за да види президента Георги Първанов на тържествата от Априлското въстание. Кортежът на държавния глава се задава от завоя с бясна скорост и челната кола, в която пътува ген. Владимиров, закача хондата. Автомобилът на Евгения се превърта няколко пъти и пада в канавката. Жената е откарана в болницата със счупен шиен прешлен и по чудо не се парализира, а синът й е с множество охлузвания. Районната прокуратура образува проверка за инцидента и постановява, че вината е в шофьора на мерцедеса. Окръжната военна прокуратура обаче изземва случая, тъй като ставало въпрос за военизирани служители. Когато Евгения получила постановлението прочела, че вината е нейна, защото е имала време да реагира.
Ноември 1999
Полицията задържа двама служители на НСО, които са обрали дома на председателя на НС Йордан Соколов. Това е вторият голям скандал с гардове на НСО, уличени в кражби от домове на висши политици.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1429
